Един ученик има за домашно да напише няколко изречения. Попитало майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение.
- Немога, беля картофи.
Пише го.
Отива при баща си.
- Тате, кажи ми едно изречение.
- Не мога, четa вестник.
Пише и това. Отива при леля си.
- Лельо, кажи едно изречение.
- Качи се на мотора и отиваме.
И това го записа. Отишъл при сестра си.
- Сестро, кажи ми изречение.
- Учителката Марило, учителката Марило.
Записва го и това и отива при малкото си братче и.
- Братче, кажи ми изречение.
- Аз съм Супер мен!
Пише го. На сутринта му липсва едно изречение и чува един дет казва:
- Буклутси, буклутси.
И го пише. И в класната стая и учителката го пита.
- Какво си написал?
- Не мога да беля картофи
- Казах какво си написал!
- Не мога четя весник.
- Коя съм аз?
- Учителката Марило, Учителката Марило.
- Ще отидеш при директора!
- Добре, качи се ни мотора и тръгваме.
Отишли до кабинета на директора и той попитал.
- Аз кои съм?
- Супер мен!
- Ние какво сме?
- Буклутси, буклутси.