Една майка имала сляпа дъщеря. Веднъж тя казала на дъщеря си: "Дъще, изпий тези и тези хапчета и утре ще прогледнеш!" Дъщерята изпила хапчетата на надеждата, легнала си и цяла нощ сънувала, че вижда - вижда морето как пръхти като спокоен и мъдър лъв, виждала планината да мълчи като вечна камила, виждала слънцето, виждала луната... Виждала, сънувала, вижда; сънувала, че вижда собственото си виждане...
Но на сутринта се събудила и открила с огорчение - думата е невярна! - с нещо повече от огорчение, с планини и морета от огорчение дъщерята видяла, че не вижда, че е сляпа...
А тогава майката влязла в стаята и с бодър глас тя, майката, казала: Честит първи април, скъпа дъще!...