-----Изходящо съобщение-----
От: Мария Иванова
До: [email protected]
Дата: 19април 2007 г. 10:44:12
Тема: Толкова ми липсваш!
СКЪПИ МОЙ,
пиша ти това писмо по електронната поща, за да съм сигурна, че ще го прочетеш. Мисля, че ще ми простиш тази малка хитрост, но просто исках да те държа в течение на нещата, които се случиха последните две години, откакто компютърът и Интернетът влязоха в нашия дом.
С децата всичко е наред. Петьо миналия месец навърши осем години. Учи се добре, всички го считат за хубаво и общително дете. Определено има художествени способности. Миналата седмица в час по рисуване е нарисувал цялото семейство. Много добре са се получили всички лица, а особено реалистично твоя тил. Трявба да се гордееш със сина си.
Ани през март навърши четири години. Много прилича на теб, като малък. Ани е много умно момиче. Тя даже помни, че си бил с нас на нейния втори рожден ден. С радост си спомня за този ден, макар и да валя, а вечерта да спря тока.
С мен също всичко е наред. Миналата година се изрусих и мисля, че ми отива доста. Васко(имам предвид Васил Георгиев - търговския мениджър ) започна много да се интересува от моята кариера. А после ми стана много близък приятел.
Разбрах, че не е сложно да се занимавам с домашните задължения. В началото, като метях около теб ти кихаше, но сега минавам с прахомукачката и няма проблем. Миналата година сменихме тапетите с изключение на частта от стаята, където е компютъра ти( не искахме да ти пречим).
С това приключвам писмото, време е за път: Васко ни покани всички нас на Банско, и трябва да приготя багажа. Докато ни няма съм наела една жена, тя ще ти приготвя кафе и ще ти носи храна пред компютъра. Мисля, че ще си изкарате добре с компютъра, докато ни няма. Петьо, Ани и аз ще мислим за теб. Опитай се и ти да помислиш за нас, поне по време на рестартирането на компютъра.
Целувам те!
Твоя Мими