„Като сценарий за шоу”
Над Врана са се извили ято гарги. Симеон Царски погледнал нагоре и се замислил. Зет му дон Муньос заподскачал сочейки нагоре.
- Дедо, дедо, виж!
- Да Мунчо, мойто момче. Гарван грачи грозно, зловещо...
- Por favor?
- Мунчо, мойто момче, чети българската класика.
После пак погледнал нагоре и се замислил на развален испански:
- Мм да Мунчо, прецакаха ни с тоя гарвански дворец. Трябваше да сме по-близо до избирателите.
- Ама дедо, подай оставка докато е време и се кандидатирай за кмет на София. Хем ще си реституираш и другия дворец в центъра, хем ще си по-близо до избирателите и те пак ще ти поверват и ще ти гласуват.
- А къде да сложат картините, бе Муньо?
- В метрото дедо. Там има много място.
- Не думай да не вземат да ни гилотинират за Коледа, че и без това вече ми викат Негово Бълвочество – лидера на НДСвинете. Но и да ни гилотинират най-важното е да има зрелища за народа ако нещо не върви политиката. Ама ти си умен зетко като селски гений. Що ли ти викам Мунчо не знам. Ще те назнача на предизборна дворцова длъжност „Носител на тежката царска бюлетина”. Ще носиш тежката царска бюлетина в кожено куфарче и ще го отваряш като застанаем пред урните за местни избори.