Обичам маймуни.
В магазина продаваха маймуни по 10 стотинки едната. Помислихн си че това е странно тъй като те вървяха по няколко хиляди. Купих си 200 .Обичам маймуни.
Занесох си 200-те маймуни в къщи.Имам голяма кола. Дадох на едната да кара. Името и беше Зигмунд. Беше бавноразвиваща се. Всъщност никоя от тях не беше много умна. Постоянно се ритаха между краката. Смях се. Тогава ритнаха и мен между краката. Спрях да се смея.
Напъхах ги в стаята си .Не се приспособиха много добре към новата обстановка. Крещяха,скачаха от дивана и с голяма скорост се размазваха в стената. Въпреки че беше смешно отначало взех да губя интереса си след третия час.
Два часа по-късно разбрах защо маймуните били толкова евтини: всичките умряха. Нямяше никаква очевидна причина. Просто пукнаха. Все едно да си вземеш златна рибка и тя да умре на 5-ия час. Проклети евтини маймуни.
Не знаех какво да правя. Имах 200 умрели маймуни в стаята,на леглото,в гардероба,на лавиците. Все едно имах 200 чувала за смет.
Опитах се да пусна една в тоалетната. Не стана. Задръсти се. Сега имам 1 мокра умряла маймуна в толатната и 199 сухи умрели маймуни.
Предстявях си че това са плюшени играчки. Това помогна за малко,но после почнаха да се разлагат. Започна да мирише наистина лошо.
Опитах се да забавя разлагането като ги замразя. За нещастие имаше място само за 2 маймуни и трябваше да ги сменям на 30 секунди. Трябваше също да изям всичката храна в хладилника за да не се развали.
Опитах се да ги изгоря. Не знаех че леглото ми е толкова лесно запалимо. Трябваше да изгася огъня.
Вече имах 1 умряла мокра маймуна в тоалетната, 2 умрели замразени маймуни в хладилника и 197 умрели овъглени маймуни на купчина в леглото. Аромата не се подобри.
Ядосах се, че не мога да се отърва от маймуните и да ползвам тоалетната. Свирепо пребих една от маймуните. Стана ми по добре.
Пробвах да ги изхвърля но боклука, но боклукчията каза че няма разрешение да изхвърля овъглени маймуни. Казах му, че имам и мокра. Той каза че и нея не може да изхвърли. Не съм го питал за замразените.
Накрая намерих решение. Раздадох ги като коледни подаръци. Приятелите ми не знаеха какво точно да кажат. Преструваха се че им харесват но можех да разбера че лъжат. Неблагодарници. Затова ги ритах между краката.
Обичам маймуни.
Ето продължението:
Върнаха се, мамка им и маймуни. Не били умрели. Хибернирали се били. Като Уиндоус на бате Бил. Оставяш го през нощта да сваля mp3-ки и порно, а на сутринта - нъц - нищо. Хибернирал се бил. На бате Бил. Уиндоза. Не маймуните. Те са живи. Върнаха се при мен.
Сега имам 1 жива мокра маймуна, 2 живи замразени маймуни, и 197 живи овъглени маймуни.
Също като в Парламента.
Надеждата ми е че като влезем в Европейския съюз, и те ще ме напуснат.
Не ги искам вече.
Миришат.
... Пък и ебливи, мамка им! Скоро ще имам още маймуни. Никъде не ги искат, а и аз не мога да ги изгоня - вече са пълно мнозинство. Така се ебът, че и замразените се размразиха и от фрикциите козина в козина се овъглиха и те. Сега са 199 овъглени и една прясно изсyшена. Тя като най-представителна реши да им е президент.
Маймуната-президент умря. Ама аз знам - хибернирал се е, мамка му и маймуняк. До следващите избори. Те тъй правят маймуните у нас. Мислиш ги за умрели. Подритваш ги - не мърдат. Даваш ги на прокурора Филчев - няма признаци на живот. Скатават се. Докато пак дойдат на власт. Тогава почват да се ебат. Размножават се. Стават областни управители. Строят хотели по морето. Говорят важно по телевизията. Гласуват в парламента. С чужди карти. Изучиха се, мамка им и маймуни. Сега учат и мен. Как да живея. Ама аз не ща. Да ме учат. Затова гласувах за "Атака". То и те са маймуни. Но са против другите маймуни. Това ме обнадеждава. Че накрая маймуните ще се самоизядат. Като мутрите. Ще наемат снайперисти. Ще се гърмят по морето. Разплакани маймунеси ще ги кремират. А когато приватизират и последния градски кенеф, ще си отдъхна. Няма да има какво да крадат повече. Тогава ще дойде и моето време. Все нещо ще остане и за мен. Огризки. Нищо, аз съм свикнал.
Маймуната-президент се съживи.