С развитие на склерозата някакси, от само себе си, забравяш всичко лошо. Постепенно губейки зъби разбираш, че яденето не е най-важното в живота. Когато гледаш стариците, в която си бил безумно влюбен, съзнаваш че не трябва да вкарваш всичките си емоции в отношенията с жените. Болките в ставите ти напомнят, че няма нужда излишно да се суетиш и бягаш. А прогресиращата загуба на слух те принуждава все по-често многозначително да замълчиш... Ето така с възрастта идва това, което обкръжаващите наричат мъдрост!